***
Не ставам за компания. За маса.
Понякога съм скучна. Срамежлива съм.
Не слушам чалга, нито пък пригласям
на оня хит за мацката красива.
И вицове не зная. Не умея
без свян да ги разказвам и с наслада,
така че всичко живо да се смее.
Дори не пия. Само лимонада.
Докато вие щракате със пръсти
и ханш въртите в ритъма на фолка,
аз в някой ъгъл тихо се прекръствам
и пиша стихове с тъга и болка.
Не се преструвам. Просто съм различна.
Какво да правя?! Аз съм си такава.
Безкрайни сериали не обичам
и предпочитам Моцарт пред Преслава.
И някога, когато ще ме няма,
дано докосват думите ми още,
да бъдат лунна светлина за двама
и огън, сгряващ лудите им нощи!
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Допадна ми стихът ти! Даже много!
И аз не ща ни чалга, нито пушек,
но мога да погледам без да слушам.
В компания да пиша... не, не мога.
Успявам да скалъпя нещо, бива,
когато ми е абсолютно тихо,
а шумно ли е бяга всяко стихо,
че музите ми са тихолюбиви. -
Разкошен стих!
Нелко* -
прекрасно е, че си различна! много ми хареса, Нели!
-
огън си, "сгряващ луди нощи"!
-
Тома, в шаха съм гола вода, защото нямам математическо и логическо мислене. Но пък играя "Не се сърди, човече".
Понякога в компания такива мисли ми идват. То си зависи от компанията как ще се чувстваш.
Благодаря за добрите думи на всички! -
хубаво стихотворение от един от предпочитаните и обичаните от мен бургаски творци...
-
Прекрасно написано !Изживяно !Поздрав!
-
Поздравления, много хубав стих!
-
А шах поне играеш ли?
Хубав текст, Нели. Дали би се зарадвала да го чуеш като изпят на попфолк мотив?
Моцарт. He is THE MAN!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Добре дошла в клуба на различните.