***
Не ставам за компания. За маса.
Понякога съм скучна. Срамежлива съм.
Не слушам чалга, нито пък пригласям
на оня хит за мацката красива.
И вицове не зная. Не умея
без свян да ги разказвам и с наслада,
така че всичко живо да се смее.
Дори не пия. Само лимонада.
Докато вие щракате със пръсти
и ханш въртите в ритъма на фолка,
аз в някой ъгъл тихо се прекръствам
и пиша стихове с тъга и болка.
Не се преструвам. Просто съм различна.
Какво да правя?! Аз съм си такава.
Безкрайни сериали не обичам
и предпочитам Моцарт пред Преслава.
И някога, когато ще ме няма,
дано докосват думите ми още,
да бъдат лунна светлина за двама
и огън, сгряващ лудите им нощи!
© Нели Вангелова All rights reserved.
