18 июн. 2007 г., 18:01

* * *

722 0 6
 

Гледах те с очите на влюбена жена,

всички твои грешки прощавах на мига,

но ти не ме  пожали, мечтите ми разби,

дори не ме погали, а пак ме  нарани.


Как исках да съм твърда, като скала гранитна,

а чуех ли те само - готова бях да литна.

Обичах те безумно, със цялата си жар,

слаба бях, поддадох се на мъжкият ти чар.


Но ти не ги заслужи чувствата ми силни,

единствено дари ме с обидите обилни.

Погребвам любовта си, но и тебе май.

Отново срещнах ада, а очаквах рай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...