18 июн. 2007 г., 18:01

* * *

729 0 6
 

Гледах те с очите на влюбена жена,

всички твои грешки прощавах на мига,

но ти не ме  пожали, мечтите ми разби,

дори не ме погали, а пак ме  нарани.


Как исках да съм твърда, като скала гранитна,

а чуех ли те само - готова бях да литна.

Обичах те безумно, със цялата си жар,

слаба бях, поддадох се на мъжкият ти чар.


Но ти не ги заслужи чувствата ми силни,

единствено дари ме с обидите обилни.

Погребвам любовта си, но и тебе май.

Отново срещнах ада, а очаквах рай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...