18.06.2007 г., 18:01

* * *

728 0 6
 

Гледах те с очите на влюбена жена,

всички твои грешки прощавах на мига,

но ти не ме  пожали, мечтите ми разби,

дори не ме погали, а пак ме  нарани.


Как исках да съм твърда, като скала гранитна,

а чуех ли те само - готова бях да литна.

Обичах те безумно, със цялата си жар,

слаба бях, поддадох се на мъжкият ти чар.


Но ти не ги заслужи чувствата ми силни,

единствено дари ме с обидите обилни.

Погребвам любовта си, но и тебе май.

Отново срещнах ада, а очаквах рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...