18.06.2007 г., 18:01

* * *

723 0 6
 

Гледах те с очите на влюбена жена,

всички твои грешки прощавах на мига,

но ти не ме  пожали, мечтите ми разби,

дори не ме погали, а пак ме  нарани.


Как исках да съм твърда, като скала гранитна,

а чуех ли те само - готова бях да литна.

Обичах те безумно, със цялата си жар,

слаба бях, поддадох се на мъжкият ти чар.


Но ти не ги заслужи чувствата ми силни,

единствено дари ме с обидите обилни.

Погребвам любовта си, но и тебе май.

Отново срещнах ада, а очаквах рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...