Гледах те с очите на влюбена жена,
всички твои грешки прощавах на мига,
но ти не ме пожали, мечтите ми разби,
дори не ме погали, а пак ме нарани.
Как исках да съм твърда, като скала гранитна,
а чуех ли те само - готова бях да литна.
Обичах те безумно, със цялата си жар,
слаба бях, поддадох се на мъжкият ти чар.
Но ти не ги заслужи чувствата ми силни,
единствено дари ме с обидите обилни.
Погребвам любовта си, но и тебе май.
Отново срещнах ада, а очаквах рай.
© Нели All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
