14 янв. 2009 г., 19:56

* * *

926 0 2
Избягах, но се върнах...
За да ти помогна,
но ще си отида пак.
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
ще се опреш на мойто рамо,
а когато се оправиш,
ще си тръгна.
Сам няма никога да бъдеш!
Обещавам!
Винаги ще ти помагам,
но няма и да бъда с теб.
Ще се връщам,
ще подам ръка,
а после...
После пак ще си отида!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не, това са просто моите мисли... Творбата ми е без литературна стойност. Та нали за това е създаден сайта? Поне тук да бъдем откровени? В днешно време хората дори пред себе си не са. Нима не мога вече дори и тук да споделя?
  • мда, играем си на: идвам си, тръгвам си
    но тази игра, подредена в редчета, не прави от това нещо стих...
    Съжалявам

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...