14 янв. 2009 г., 19:56

* * *

928 0 2
Избягах, но се върнах...
За да ти помогна,
но ще си отида пак.
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
ще се опреш на мойто рамо,
а когато се оправиш,
ще си тръгна.
Сам няма никога да бъдеш!
Обещавам!
Винаги ще ти помагам,
но няма и да бъда с теб.
Ще се връщам,
ще подам ръка,
а после...
После пак ще си отида!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не, това са просто моите мисли... Творбата ми е без литературна стойност. Та нали за това е създаден сайта? Поне тук да бъдем откровени? В днешно време хората дори пред себе си не са. Нима не мога вече дори и тук да споделя?
  • мда, играем си на: идвам си, тръгвам си
    но тази игра, подредена в редчета, не прави от това нещо стих...
    Съжалявам

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...