Jan 14, 2009, 7:56 PM

* * *

Poetry

929 0 2

Избягах, но се върнах...
За да ти помогна,
но ще си отида пак.
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
ще се опреш на мойто рамо,
а когато се оправиш,
ще си тръгна.
Сам няма никога да бъдеш!
Обещавам!
Винаги ще ти помагам,
но няма и да бъда с теб.
Ще се връщам,
ще подам ръка,
а после...
После пак ще си отида!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aHuTyYy (Анита Райкова)

Не, това са просто моите мисли... Творбата ми е без литературна стойност. Та нали за това е създаден сайта? Поне тук да бъдем откровени? В днешно време хората дори пред себе си не са. Нима не мога вече дори и тук да споделя?

2009-01-16T00:46:58+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

мда, играем си на: идвам си, тръгвам си
но тази игра, подредена в редчета, не прави от това нещо стих...
Съжалявам

2009-01-14T20:47:20+02:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0