14.01.2009 г., 19:56

* * *

923 0 2
Избягах, но се върнах...
За да ти помогна,
но ще си отида пак.
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
ще се опреш на мойто рамо,
а когато се оправиш,
ще си тръгна.
Сам няма никога да бъдеш!
Обещавам!
Винаги ще ти помагам,
но няма и да бъда с теб.
Ще се връщам,
ще подам ръка,
а после...
После пак ще си отида!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, това са просто моите мисли... Творбата ми е без литературна стойност. Та нали за това е създаден сайта? Поне тук да бъдем откровени? В днешно време хората дори пред себе си не са. Нима не мога вече дори и тук да споделя?
  • мда, играем си на: идвам си, тръгвам си
    но тази игра, подредена в редчета, не прави от това нещо стих...
    Съжалявам

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...