28 сент. 2004 г., 18:03

* * *

1.5K 0 0
Мислите ми все към теб са устремени
дори във сънищата ми присъстваш ти,
когато сме двама лицата ни засмени
се радват навред на всички красоти.

По пътят си напред двама ще вървим
и всичките си грешки ще можем да простим,
защото любовта ни е свята
тя ни е като подарък от съдбата.

Не вярвах,че съществува такава любов
в името,на която човек на всичко е готов,
но разбирам аз сега,че я има по света
и тя прави с хората просто чудеса.

Двамата с тебе се сляхме в едно цяло
душите ни във огънят на любовта горят
и сякаш времето за нас е спряло,
и едва ли някога ще могат да ни разделят.

Дори това да стане
ще се търсим навред по света,
защото един без друг не можем,
както цветето не може без вода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...