Sep 28, 2004, 6:03 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 0
Мислите ми все към теб са устремени
дори във сънищата ми присъстваш ти,
когато сме двама лицата ни засмени
се радват навред на всички красоти.

По пътят си напред двама ще вървим
и всичките си грешки ще можем да простим,
защото любовта ни е свята
тя ни е като подарък от съдбата.

Не вярвах,че съществува такава любов
в името,на която човек на всичко е готов,
но разбирам аз сега,че я има по света
и тя прави с хората просто чудеса.

Двамата с тебе се сляхме в едно цяло
душите ни във огънят на любовта горят
и сякаш времето за нас е спряло,
и едва ли някога ще могат да ни разделят.

Дори това да стане
ще се търсим навред по света,
защото един без друг не можем,
както цветето не може без вода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...