Sep 28, 2004, 6:03 PM

* * * 

  Poetry
1150 0 0
Мислите ми все към теб са устремени
дори във сънищата ми присъстваш ти,
когато сме двама лицата ни засмени
се радват навред на всички красоти.

По пътят си напред двама ще вървим
и всичките си грешки ще можем да простим,
защото любовта ни е свята
тя ни е като подарък от съдбата.

Не вярвах,че съществува такава любов
в името,на която човек на всичко е готов,
но разбирам аз сега,че я има по света
и тя прави с хората просто чудеса.

Двамата с тебе се сляхме в едно цяло
душите ни във огънят на любовта горят
и сякаш времето за нас е спряло,
и едва ли някога ще могат да ни разделят.

Дори това да стане
ще се търсим навред по света,
защото един без друг не можем,
както цветето не може без вода.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??