28.09.2004 г., 18:03

* * *

1.5K 0 0
Мислите ми все към теб са устремени
дори във сънищата ми присъстваш ти,
когато сме двама лицата ни засмени
се радват навред на всички красоти.

По пътят си напред двама ще вървим
и всичките си грешки ще можем да простим,
защото любовта ни е свята
тя ни е като подарък от съдбата.

Не вярвах,че съществува такава любов
в името,на която човек на всичко е готов,
но разбирам аз сега,че я има по света
и тя прави с хората просто чудеса.

Двамата с тебе се сляхме в едно цяло
душите ни във огънят на любовта горят
и сякаш времето за нас е спряло,
и едва ли някога ще могат да ни разделят.

Дори това да стане
ще се търсим навред по света,
защото един без друг не можем,
както цветето не може без вода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...