...
"Самое большое счастье в жизни - ето уверенность, что тебя любят..."
“Увереност, че те обичат!?!”,
като спазъм,
сега дели на кратност съвестта ми...
Безличие, положихме във скобите
три точки (...) да убием любовта ни.
Сега е време, плюя на излишното,
а нуждата прегризва всички думи.
Безмилостно е твоето обичане,
а думите, (разбиращо)... любими.
Нощта е като ехо... тиха гара,
с покланящ се замислено семафор.
Една звезда препъна се... и падна
в очите ми, сълзящи от понятия.
Не можех да помръдна. Самотата,
захапала ме с тънките си устни...
изпи до капка всичко недовършено,
изсмя ми се... и после... не ме пусна.
А беше нужда, знаеш ли... обичах я,
понякога играех си на криеница.
Така, за развлечение, изпитвах я
и мислех си, че аз не съм от тия,
които издълбаваха душите си,
защото не умеят да обичат...
А влюбването, знаеш ли, велико е,
когато го мълчиш... (като отричане).
© Кремена Стоева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Велико!!!!!!
-
Спря ми дъха...
-
Прекрасни стихове пишете, Кремена Стоева!!!
Чисти и истински!
Аплодирам ви и се възхищавам! -
Поезия си,Креми...и тъжна любов!Браво!!!
-
А влюбването, знаеш ли, велико е,
когато го мълчиш...
Абсолютно!!!
Браво, Кремена! -
Страхотно!
Просто няма какво повече да се каже. -
Велико, Незабравима!
-
Сякаш съм аз.Прочела си мислите ми!
Наистина е велико! -
Когато го мълчиш като отричане... велика си
-
А влюбването, знаеш ли, велико е,
когато го мълчиш... (като отричане).
Невероятен стих,Кремена!!!Евала... -
Точно такъв тип поезия ми харесва ,няма какво да добавя за стиха. Просто е прекрасен и това е, никой не може да го промени.
-
Много силно!
-
!!!
Тиха съм! Безмълвна!
,,А влюбването, знаеш ли, велико е,
когато го мълчиш... (като отричане).'' -
Невероятен стих!
-
Силно! Финал - трепач! Поздравления, Кремена!
-
Благодаря ви!
-
"Сега е време, плюя на излишното" - и аз така, но то не е никак малко.
Жесток стих! -
Така, за развлечение, изпитвах я
и мислех си, че аз не съм от тия,
които издълбаваха душите си,
защото не умеят да обичат...
!!!
Мацко*! -
А влюбването, знаеш ли, велико е,
когато го мълчиш... (като отричане).
!!!
Да,наистина,велико е!
Възхищавам ти се! -
Възхищавам се на лирическата!
Знае какво е любов!
Креми... млъкнах! -
И аз се разсъних. По-силно е от кафето ми.
Дълбаеш... в раните ми!
Поздрави, скъпа! -
не мога да помръдна...
влезе този стих в душата ми...като болка...
прегръщам те с обич, мила Креми...потична красота е това. -
Любовта гравира Вечност!
Прекрасен стих! -
Да те обичат ,като спазъм!
Жестоко е и убийствено!
Стихът ти също, Креми!
Невероятна си! -
"А влюбването, знаеш ли, велико е,
когато го мълчиш... (като отричане)."
Разсъних се тотално...
!!!!!!!!!!!!!! -
А влюбването, знаеш ли, велико е,
когато го мълчиш...
Велико е!!! -
Много силна поезия!
Финалът е страхотен!
Поздравления на авторката! -
Повече от страхотно!
-
и аз като Поли...
Страхотно! -
Какво ли да ти напиша?!... Пак си загубих думите!
Този стих просто ще си го запазя! -
велико, но и изстрадано, Крем!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
когато го мълчиш... (като отричане)."
Като огледало на душата ми е този стих, като вик на чувството...Креми, боли...