...
"Самое большое счастье в жизни - ето уверенность, что тебя любят..."
“Увереност, че те обичат!?!”,
като спазъм,
сега дели на кратност съвестта ми...
Безличие, положихме във скобите
три точки (...) да убием любовта ни.
Сега е време, плюя на излишното,
а нуждата прегризва всички думи.
Безмилостно е твоето обичане,
а думите, (разбиращо)... любими.
Нощта е като ехо... тиха гара,
с покланящ се замислено семафор.
Една звезда препъна се... и падна
в очите ми, сълзящи от понятия.
Не можех да помръдна. Самотата,
захапала ме с тънките си устни...
изпи до капка всичко недовършено,
изсмя ми се... и после... не ме пусна.
А беше нужда, знаеш ли... обичах я,
понякога играех си на криеница.
Така, за развлечение, изпитвах я
и мислех си, че аз не съм от тия,
които издълбаваха душите си,
защото не умеят да обичат...
А влюбването, знаеш ли, велико е,
когато го мълчиш... (като отричане).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
