* * *
Зима е. Виелица навсякъде. От вятъра или от студ се скършва клон. Подпрял глава, замислил си се някъде, но чувам твоя нежен стон. Ставаш, приближаваш се до мене, отмяташ бавно кичурът коса, целуваш ме, обръщаш ме към тебе и се вплитат нежно нашите тела. В очите ти поглеждам и потъвам... От пламъкът, горещо отразен, танцуват, в любовен блус унесени, искрите от любовния рефрен... |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Овчарова Все права защищены
Прекрасно е! 
