Зима е. Виелица навсякъде. От вятъра или от студ се скършва клон. Подпрял глава, замислил си се някъде, но чувам твоя нежен стон. Ставаш, приближаваш се до мене, отмяташ бавно кичурът коса, целуваш ме, обръщаш ме към тебе и се вплитат нежно нашите тела. В очите ти поглеждам и потъвам... От пламъкът, горещо отразен, танцуват, в любовен блус унесени, искрите от любовния рефрен... |
© Анелия Овчарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасно е!