21 mar 2007, 1:58

* * * 

  Poesía
1049 0 2


Зима е. Виелица  навсякъде.
От вятъра или от студ се скършва клон.
Подпрял глава, замислил си се някъде,
но чувам твоя нежен стон.
Ставаш, приближаваш се до мене,
отмяташ бавно кичурът коса,
целуваш ме, обръщаш ме към тебе
и се вплитат нежно нашите тела.
В очите ти поглеждам и потъвам...
От пламъкът, горещо отразен,
танцуват, в любовен блус унесени,
искрите от любовния рефрен...

© Анелия Овчарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??