24 авг. 2007 г., 08:49

* * * (...)

911 0 3


*
Остарях в един ден...
Не зная с колко.
Възрастта премина през окото в мен
и крещи от болка.

Капки кръв и жълти взор.
Сляпо огледало.
Като стар, ронлив стобор;
Крехки капиляри;

Като преспа над овраг -
бъдеща лавина;
Като скрит, потаен враг;
Както... догодина?!?
#
Остарях във миг един -
Колкото е - толкоз!
Ще посрещна неделим
идущата болка!

12 June 2006, Очна Клиника ОЗР, Роттердам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...