24.08.2007 г., 8:49

* * * (...)

913 0 3


*
Остарях в един ден...
Не зная с колко.
Възрастта премина през окото в мен
и крещи от болка.

Капки кръв и жълти взор.
Сляпо огледало.
Като стар, ронлив стобор;
Крехки капиляри;

Като преспа над овраг -
бъдеща лавина;
Като скрит, потаен враг;
Както... догодина?!?
#
Остарях във миг един -
Колкото е - толкоз!
Ще посрещна неделим
идущата болка!

12 June 2006, Очна Клиника ОЗР, Роттердам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...