* * *

 
  Сълзите си от света ще скрия.
  В крепост ще заключа своето сърце,
  във което още духа тежка зима,
  а същността ми е чуплива.
  Чашите с ракия ще налея
  и ще пия, и ще пия,
  докато с ракия не убия
  малкото останала душа.
  Бризът морски ще ми носи
  с всеки полъх  мъничко тъга
  и назад ще ми сочи,
  ала да се върна късно е сега.
  Слънцето безмилостно ще пари,
  всяка клетка жестоко ще гори
  и стон душата ми ще пори,
  ще крещи едно неказано "прости".
  Подслон ще търся по скалите,
  но и там жестоки, безпощадни,
  яростно ще ме кълвят орлите.
  Смъртта ще дойде, ще ме утеши
  и нежно във ухото тихо ще ми промълви
  "Лека нощ.Спи..."