1.04.2005 г., 15:01

* * *

1.5K 0 0
 
  Сълзите си от света ще скрия.
  В крепост ще заключа своето сърце,
  във което още духа тежка зима,
  а същността ми е чуплива.
  Чашите с ракия ще налея
  и ще пия, и ще пия,
  докато с ракия не убия
  малкото останала душа.
  Бризът морски ще ми носи
  с всеки полъх  мъничко тъга
  и назад ще ми сочи,
  ала да се върна късно е сега.
  Слънцето безмилостно ще пари,
  всяка клетка жестоко ще гори
  и стон душата ми ще пори,
  ще крещи едно неказано "прости".
  Подслон ще търся по скалите,
  но и там жестоки, безпощадни,
  яростно ще ме кълвят орлите.
  Смъртта ще дойде, ще ме утеши
  и нежно във ухото тихо ще ми промълви
  "Лека нощ.Спи..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...