Сълзите си от света ще скрия.
В крепост ще заключа своето сърце,
във което още духа тежка зима,
а същността ми е чуплива.
Чашите с ракия ще налея
и ще пия, и ще пия,
докато с ракия не убия
малкото останала душа.
Бризът морски ще ми носи
с всеки полъх мъничко тъга
и назад ще ми сочи,
ала да се върна късно е сега. ...