* * *
Загърбила отминалите спомени,
тъгите и отнеманото щастие,
една жена сред тълпи огромни,
грееше в своето прераждане.
В очите й четеше се победа,
а усмивката й- светъл лъч,
мислите отново преродени,
не пазеха отминалия път.
Забравила досадните копнежи
и мъките от всеки ден,
тя сега сред тълпите хора
рертаеше си бъдещия път.
На него тя заложи всичко,
нарече го достоен и желан,
път по който може би ще мине всеки,
за да достигне светостта на своя храм
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дамяна Тодорова Все права защищены
