* * *

May 26, 2005, 11:04 PM

Poetry

1365 0 2

Загърбила отминалите спомени,
тъгите и отнеманото щастие,
една жена сред тълпи огромни,
грееше в своето прераждане.
В очите й четеше се победа,
а усмивката й- светъл лъч,
мислите отново преродени,
не пазеха отминалия път.
Забравила досадните копнежи
и мъките от всеки ден,
тя сега сред тълпите хора
рертаеше си бъдещия път. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works