* * *
Загърбила отминалите спомени,
тъгите и отнеманото щастие,
една жена сред тълпи огромни,
грееше в своето прераждане.
В очите й четеше се победа,
а усмивката й- светъл лъч,
мислите отново преродени,
не пазеха отминалия път.
Забравила досадните копнежи
и мъките от всеки ден,
тя сега сред тълпите хора
рертаеше си бъдещия път.
На него тя заложи всичко,
нарече го достоен и желан,
път по който може би ще мине всеки,
за да достигне светостта на своя храм
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамяна Тодорова Всички права запазени
