18 февр. 2005 г., 21:22  

* * *

1.4K 0 0

часовника трака твърде бавно

очите ми са пълни със сълзи

гледаш ме хладно и омразно

искам завинаги да завали

 

 

със мрака идва болка и тъга

и вярата си силна ще разбия

готов съм да платя и таз цена

само пак смисъл в нещо да открия

 

 

изгубени са всички, изгубен съм и аз

залъгвам се, че нещо мога да направя

а времето безмилостно изтича час по час

да можех просто всичко да забравя

 

 

не става, никога не става както искам

надигам се отново за да падна пак

премислям всичко - само се подтискам

и съжалявам се като поредния глупак

 

 

часовника отново злобно цъка

опитва се да ме сломи със страх

очите си затварям с много мъка

заспивам - скривам се от всички тях

 

27.03.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...