Feb 18, 2005, 9:22 PM  

* * *

  Poetry
1.4K 0 0

часовника трака твърде бавно

очите ми са пълни със сълзи

гледаш ме хладно и омразно

искам завинаги да завали

 

 

със мрака идва болка и тъга

и вярата си силна ще разбия

готов съм да платя и таз цена

само пак смисъл в нещо да открия

 

 

изгубени са всички, изгубен съм и аз

залъгвам се, че нещо мога да направя

а времето безмилостно изтича час по час

да можех просто всичко да забравя

 

 

не става, никога не става както искам

надигам се отново за да падна пак

премислям всичко - само се подтискам

и съжалявам се като поредния глупак

 

 

часовника отново злобно цъка

опитва се да ме сломи със страх

очите си затварям с много мъка

заспивам - скривам се от всички тях

 

27.03.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...