18.02.2005 г., 21:22  

* * *

1.4K 0 0

часовника трака твърде бавно

очите ми са пълни със сълзи

гледаш ме хладно и омразно

искам завинаги да завали

 

 

със мрака идва болка и тъга

и вярата си силна ще разбия

готов съм да платя и таз цена

само пак смисъл в нещо да открия

 

 

изгубени са всички, изгубен съм и аз

залъгвам се, че нещо мога да направя

а времето безмилостно изтича час по час

да можех просто всичко да забравя

 

 

не става, никога не става както искам

надигам се отново за да падна пак

премислям всичко - само се подтискам

и съжалявам се като поредния глупак

 

 

часовника отново злобно цъка

опитва се да ме сломи със страх

очите си затварям с много мъка

заспивам - скривам се от всички тях

 

27.03.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...