4 июл. 2005 г., 22:20

***

1.3K 0 0

Над яркото небе,
се спуска мрак,
дали съм с теб
или сам съм пак?

Над тревата тъй зелена,
прелита една едничка птичка
и затънал до колене,
в сърцето ми нещо тлее.

Очите ти искрящи,
връщат към живот,
всички хора спящи,
които за любов крещят.

Летяла, летяла,
горе безспирно
душата ти бяла
шепне ми мирно.

Дали, дали..
въпрос седи пред мен.
Вали, вали ..
сърцето ми е в плен.

Усмивка лъчезарна,
може би коварна,
прелъстява тя навред,
без да спазва ник'ъв ред.

Нещо отвътре почва да напира,
опитвам се ... но то не спира,
дали някой ме пробожда с меч..
или душата ми е част от тебе веч'.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Стайков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...