4.07.2005 г., 22:20

***

1.3K 0 0

Над яркото небе,
се спуска мрак,
дали съм с теб
или сам съм пак?

Над тревата тъй зелена,
прелита една едничка птичка
и затънал до колене,
в сърцето ми нещо тлее.

Очите ти искрящи,
връщат към живот,
всички хора спящи,
които за любов крещят.

Летяла, летяла,
горе безспирно
душата ти бяла
шепне ми мирно.

Дали, дали..
въпрос седи пред мен.
Вали, вали ..
сърцето ми е в плен.

Усмивка лъчезарна,
може би коварна,
прелъстява тя навред,
без да спазва ник'ъв ред.

Нещо отвътре почва да напира,
опитвам се ... но то не спира,
дали някой ме пробожда с меч..
или душата ми е част от тебе веч'.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Стайков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...