4 jul 2005, 22:20

***

  Poesía
1.3K 0 0

Над яркото небе,
се спуска мрак,
дали съм с теб
или сам съм пак?

Над тревата тъй зелена,
прелита една едничка птичка
и затънал до колене,
в сърцето ми нещо тлее.

Очите ти искрящи,
връщат към живот,
всички хора спящи,
които за любов крещят.

Летяла, летяла,
горе безспирно
душата ти бяла
шепне ми мирно.

Дали, дали..
въпрос седи пред мен.
Вали, вали ..
сърцето ми е в плен.

Усмивка лъчезарна,
може би коварна,
прелъстява тя навред,
без да спазва ник'ъв ред.

Нещо отвътре почва да напира,
опитвам се ... но то не спира,
дали някой ме пробожда с меч..
или душата ми е част от тебе веч'.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Стайков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...