4 jul 2005, 22:20

***

  Poesía
1.3K 0 0

Над яркото небе,
се спуска мрак,
дали съм с теб
или сам съм пак?

Над тревата тъй зелена,
прелита една едничка птичка
и затънал до колене,
в сърцето ми нещо тлее.

Очите ти искрящи,
връщат към живот,
всички хора спящи,
които за любов крещят.

Летяла, летяла,
горе безспирно
душата ти бяла
шепне ми мирно.

Дали, дали..
въпрос седи пред мен.
Вали, вали ..
сърцето ми е в плен.

Усмивка лъчезарна,
може би коварна,
прелъстява тя навред,
без да спазва ник'ъв ред.

Нещо отвътре почва да напира,
опитвам се ... но то не спира,
дали някой ме пробожда с меч..
или душата ми е част от тебе веч'.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Стайков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...