Над яркото небе,
се спуска мрак,
дали съм с теб
или сам съм пак?

Над тревата тъй зелена,
прелита една едничка птичка
и затънал до колене,
в сърцето ми нещо тлее.

Очите ти искрящи,
връщат към живот,
всички хора спящи,
които за любов крещят.

Летяла, летяла,
горе безспирно
душата ти бяла
шепне ми мирно.

Дали, дали..
въпрос седи пред мен.
Вали, вали ..
сърцето ми е в плен.

Усмивка лъчезарна,
може би коварна,
прелъстява тя навред,
без да спазва ник'ъв ред.

Нещо отвътре почва да напира,
опитвам се ... но то не спира,
дали някой ме пробожда с меч..
или душата ми е част от тебе веч'.