21 сент. 2006 г., 11:41

* * * 

  Поэзия
578 0 10

Докоснати

камбаните на църквите в неделя

разлистват радостта

на тез кипариси,

закрилящи

пречупените сенки.

И в мястото на

светлия покой,

встрани

от житото и хляба,

направени за

този ден,

с криле,

отронени от времето,

е падналата статуя

на този,

който нищо не измества,

понеже е във

радост.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • мария_ред (Мария ) - Бъди добре!
  • Бисерче (Бистра Малинова) - Бистра, нима има нещо по-друго от нечия индивидуалност? Желая ти , нови красиви неща!
  • хенри - благодаря ти! Бъди жив и здрав!
  • filantrop (Николинка Станчева)- Може би, всичко зависи от момента и настройката на човека. Желая Ви - успех!
  • Чинаров (Георги Милев) - Както и преди съм отбелязвал е приятно да се прочете коментар, който наистина е такъв - вникващ в същността. А иначе изглежда следва да се мине по по-сложен път, за да се стигне до простичкото, което може да се изкаже и с една дума. Това наистина би било майсторството. Благодаря!
  • чайка (Чайка Бележкова) - Знам само един човек с такова име, който едва ли би влязъл в такъв форум, но всичко се случва...всъщност, благодаря за мнението, каквото и да означава " очертаваща се" Всичко добро.
  • Един прочит на твой стих никога не стига...сигурно затова често се връщам...
    Поздрав!
  • Прекрасен текст!Поздравления!Хенри
  • Харесва ми индивидуалността ти!
    Поздрав за красивия стих!
  • Сложно (като послания, образност и емоциии) и същевременно много просто (като структура) стихотворение. И всичко - в две изречения. Това си е майсторство. Поздравления!
Предложения
: ??:??