Снуки (Снуксън)
4 8
7 сент. 2006 г., 14:57

* * * 

  Поэзия
611 0 3

От сутринта денят сивее,
планината се е скрила,
под пелена от облаци живее,
на топло цялата се свила.
Светът изплаква своите сълзи
превръща ги във дъжд студен
и той потича във безброй реки
извиращи дълбоко тук във мен.
И лъч един успява да проникне,
проблясва топло във кристалната вода
той иска нежно да надникне
отвъд таз сива пелена.
И този топъл малък лъч
превръща се в надежда вероятна -
ще извървя докрай аз своя път,
любовта ми към теб е необятна!

© Снуксън Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??