Снуки (Снуксън)
4 8
7 sept 2006, 14:57

* * * 

  Poesía
626 0 3

От сутринта денят сивее,
планината се е скрила,
под пелена от облаци живее,
на топло цялата се свила.
Светът изплаква своите сълзи
превръща ги във дъжд студен
и той потича във безброй реки
извиращи дълбоко тук във мен.
И лъч един успява да проникне,
проблясва топло във кристалната вода
той иска нежно да надникне
отвъд таз сива пелена.
И този топъл малък лъч
превръща се в надежда вероятна -
ще извървя докрай аз своя път,
любовта ми към теб е необятна!

© Снуксън Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??