7.09.2006 г., 14:57 ч.

* * * 

  Поезия
683 0 3
От сутринта денят сивее,
планината се е скрила,
под пелена от облаци живее,
на топло цялата се свила.
Светът изплаква своите сълзи
превръща ги във дъжд студен
и той потича във безброй реки
извиращи дълбоко тук във мен.
И лъч един успява да проникне,
проблясва топло във кристалната вода
той иска нежно да надникне
отвъд таз сива пелена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снуксън Всички права запазени

Предложения
: ??:??