Снуки (Снуксън)
4 8
7.09.2006 г., 14:57 ч.

* * * 

  Поезия
620 0 3

От сутринта денят сивее,
планината се е скрила,
под пелена от облаци живее,
на топло цялата се свила.
Светът изплаква своите сълзи
превръща ги във дъжд студен
и той потича във безброй реки
извиращи дълбоко тук във мен.
И лъч един успява да проникне,
проблясва топло във кристалната вода
той иска нежно да надникне
отвъд таз сива пелена.
И този топъл малък лъч
превръща се в надежда вероятна -
ще извървя докрай аз своя път,
любовта ми към теб е необятна!

© Снуксън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??