Sep 7, 2006, 2:57 PM

* * * 

  Poetry
625 0 3

От сутринта денят сивее,
планината се е скрила,
под пелена от облаци живее,
на топло цялата се свила.
Светът изплаква своите сълзи
превръща ги във дъжд студен
и той потича във безброй реки
извиращи дълбоко тук във мен.
И лъч един успява да проникне,
проблясва топло във кристалната вода
той иска нежно да надникне
отвъд таз сива пелена.
И този топъл малък лъч
превръща се в надежда вероятна -
ще извървя докрай аз своя път,
любовта ми към теб е необятна!

© Снуксън All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??