* * *
Любовта си отиде
любовта ми я няма
аз си мисля сега
било е измама.
Щом живот тя дарява
защо ме убива
щом изгражда
защо ме разкъсва?
Любовта, любовта
тя е вечната истина,
че без нея не мога,
а тя ме погубва.
Ала някога, някога
ще се науча ли
как да обичам
без да боли.
Ето казвам и сбогом
и вратата затварям,
но ключът не превъртам
все още я чакам.
Ако тя, ако тя
реши да се върне
пак да има къде
тихо да приседне.
Любовта моя спътница
моя магьосница
ти си рана и лек
за душата орисана.
Ала някога, някога
ще се науча ли
как да се радвам
да обичам, без да боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
