20.12.2005 г., 22:36 ч.

* * * 

  Поезия
572 0 3

Любовта си отиде
любовта ми я няма
аз си мисля сега
било е измама.
Щом живот тя дарява
защо ме убива
щом изгражда
защо ме разкъсва?
Любовта, любовта
тя е вечната истина,
че без нея не мога,
а тя ме погубва.
Ала някога, някога
ще се науча ли
как да обичам
без да боли.
Ето казвам и сбогом
и вратата затварям,
но ключът не превъртам
все още я чакам.
Ако тя, ако тя
реши да се върне
пак да има къде
тихо да приседне.
Любовта моя спътница
моя магьосница
ти си рана и лек
за душата орисана.
Ала някога, някога
ще се науча ли
как да се радвам
да обичам, без да боли.





© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова много думи са изказани за любовта - имам чувството,че каквото и да кажем ЗА НЕЯ е вярно!БРАВО
  • ХУбаво е, Джейни!
  • На мен ми харесва. Навява мисълта, че любовта е като наркотис - усетиш ли я веднъж в сърцето си, не можеш без нея, дори да те разкъсва безпощадно. Браво!
Предложения
: ??:??