3 мая 2006 г., 09:01

* * *

812 0 9
Ще има много пролети,  зная,
ще има късчета синьо небе,
а на небето, като закичени,
ще има облаци пухкави  - бели.
И все така ще довява южнякът,
топлият вятър, усмихнат и весел,
ще лудува до късно палавникът,
а после, като дете ще притихва.
Ще разцъфтяват бели овошки
и още люляци и теменуги.
Ще има птичи песни и треви зелени
край къщи и стари дувари.
Ще има пролети и влюбени!
Ще бъдем ли с теб между тях,
или отдавна,  отдавна забравени,
ще бъдем спомен или прах?
Все едно, какво ще се случи.
Казах, каквото желаех, мечтах.
Дори любовта ми да не сполучи,
нали обичах и себе си бях.



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...