* * *
Днес няма да съм кроткият следобед,
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност,
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!?
Целувах се с забързания вятър.
Прошепна ми, че съм прекрасна...
повярвах му, и бях такава.
Залепнаха ми устните в целувка
със безразсъдството на вятърният порив,
и с дълго утаяваната нежност,
която беше като свитък скрита в мене.
Дали сгреших!?... Любов ли е това!?
Това ли е, което искам?
Да се сбогувам ли? С кого? Със вятъра?
Та аз съм в него и той е в мене...
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност,
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!?
Целувах се с забързания вятър.
Прошепна ми, че съм прекрасна...
повярвах му, и бях такава.
Залепнаха ми устните в целувка
със безразсъдството на вятърният порив,
и с дълго утаяваната нежност,
която беше като свитък скрита в мене.
Дали сгреших!?... Любов ли е това!?
Това ли е, което искам?
Да се сбогувам ли? С кого? Със вятъра?
Та аз съм в него и той е в мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
