* * *

20.03.2007 г., 16:18 ч.

Поезия

5.0 / 1

568 0 5

Днес няма да съм кроткият следобед,
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност,
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!?
Целувах се с забързания вятър.
Прошепна ми, че съм прекрасна...
повярвах му, и бях такава.
Залепнаха ми устните в целувка
със безразсъдството на вятърният порив,
и с дълго утаяваната нежност,
която беше като свитък скрита в мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мед от глухарчета
Капка сол

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...
Не питайте твореца

Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...
Недовършено

топло е... когато те чувам; когато протягаш към мен цветове; ярко е... и мисли целуват ......

Още произведения »