31 авг. 2008 г., 22:31

* * * 

  Поэзия
642 0 17
По зажаднелия пулс на дъха ти
се излях ненаситна и огнена.
Избуяла от обич, пожари посях.
Напоих ли душата ти жадна?
Късах дъх от плътта си за теб.
От душата си - огън и пламък.
Само болка остана във мен.
Как без теб да потегля нататък?
Календарът без жалост брои
дните тягостни, болни и пусти.
И дъждът си отиде от моите очи,
а без теб те са сиви пустини. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??