* * *
По зажаднелия пулс на дъха ти
се излях ненаситна и огнена.
Избуяла от обич, пожари посях.
Напоих ли душата ти жадна?
Късах дъх от плътта си за теб.
От душата си - огън и пламък.
Само болка остана във мен.
Как без теб да потегля нататък?
Календарът без жалост брои
дните тягостни, болни и пусти.
И дъждът си отиде от моите очи,
а без теб те са сиви пустини.
Бяха някога тучни, зелени поля,
сред които се скиташе с песен,
и тинтявена обич с крила,
сред която денят ти бе лесен...
Ти си тръгна. След тебе е есен.
Любовта ти е птица, но отлетяла...
От нея спомена пазят косите ми,
в дланите ти - златна ръж нацъфтяла.
А очите ми тъй ще запомнят,
как запяваха в твоите щурците,
как луната ни, дивна и бяла,
ни отвеждаше там... сред звездите.
Не те спрях. Онемяла от обич,
слях се с буйните, диви вълни.
И бушувам във нощи безсънни...
И се питам: Теб дали те боли?
се излях ненаситна и огнена.
Избуяла от обич, пожари посях.
Напоих ли душата ти жадна?
Късах дъх от плътта си за теб.
От душата си - огън и пламък.
Само болка остана във мен.
Как без теб да потегля нататък?
Календарът без жалост брои
дните тягостни, болни и пусти.
И дъждът си отиде от моите очи,
а без теб те са сиви пустини.
Бяха някога тучни, зелени поля,
сред които се скиташе с песен,
и тинтявена обич с крила,
сред която денят ти бе лесен...
Ти си тръгна. След тебе е есен.
Любовта ти е птица, но отлетяла...
От нея спомена пазят косите ми,
в дланите ти - златна ръж нацъфтяла.
А очите ми тъй ще запомнят,
как запяваха в твоите щурците,
как луната ни, дивна и бяла,
ни отвеждаше там... сред звездите.
Не те спрях. Онемяла от обич,
слях се с буйните, диви вълни.
И бушувам във нощи безсънни...
И се питам: Теб дали те боли?
© Евгения Тодорова All rights reserved.
