Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31.08.2008 г., 22:31 ч.

* * * 

  Поезия
595 0 17
По зажаднелия пулс на дъха ти
се излях ненаситна и огнена.
Избуяла от обич, пожари посях.
Напоих ли душата ти жадна?
Късах дъх от плътта си за теб.
От душата си - огън и пламък.
Само болка остана във мен.
Как без теб да потегля нататък?
Календарът без жалост брои
дните тягостни, болни и пусти.
И дъждът си отиде от моите очи,
а без теб те са сиви пустини.
Бяха някога тучни, зелени поля,
сред които се скиташе с песен,
и тинтявена обич с крила,
сред която денят ти бе лесен...
Ти си тръгна. След тебе е есен.
Любовта ти е птица, но отлетяла...
От нея спомена пазят косите ми,
в дланите ти - златна ръж нацъфтяла.
А очите ми тъй ще запомнят,
как запяваха в твоите щурците,
как луната ни, дивна и бяла,
ни отвеждаше там... сред звездите.
Не те спрях. Онемяла от обич,
слях се с буйните, диви вълни.
И бушувам във нощи безсънни...
И се питам: Теб дали те боли?


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Женичка!!!
    Чудесен, но много, много тъжен стих!
  • прекрасна си, мила Джейни...
    лирична...тъжно красива...прегръщам те с много обич.
  • Браво,Жени!
    Много ми хареса!
  • ...тинтявена обич с крила

    !!!
  • "Избуяла от обич, пожари посях"
    Сей, Djein_Ear (Джейни )!
  • Обич искам, натинтявена.
    Истинска и неподправена.
    )
  • !!!
    Календарът без жалост брои
    дните тягостни, болни и пусти.''

    Двейни...!
  • прекрасен стих...
  • Разкошно!!!Поздравления!!!
  • Благодаря!
  • Първо: Оправи си предпоследния ред!
    Второ: Много ме провокираш и за това:
    Ти
    /по Сергей Есенин/
    Ти не ме обичаш, нито жалиш...
    Зная, че не съм ти по сърце!
    Замижала си, от страст трепериш
    и си ме обгърнала с ръце.
    Млада си. Преляла си от чувства.
    С теб съм нито нежен, нито груб.
    Разкажи ми колко си ласкала.
    Колко ли ръце си спомняш, колко устни.
    Те преминали са като сенки,
    без да го усетят твоя огън.
    Много те държаха на колене,
    а сега са просто само спомен.
    Нека са притворени очите ти!
    Мислиш си, дори, за някой друг.
    Любил съм те само във мечтите си.
    В миналото давя се без звук...
    Трудна, ли, поставям ти задача,
    че замислена сега мълчиш?!-
    Нецелуваните ти да не закачаш!
    Негорелите-не ги лъжи!
    И, когато, с друг ,там под липите,
    за любов ще шепнеш нежно слово
    и звезди ще греят във очите ти,
    ще се срещнем, може би, отново.
    Засрамва те внезапната ни среща.
    Облегната на неговото рамо,
    ще кажеш тихо: Добър вечер!
    Ще отвърна: Добър вечер! Само...
    Нищо няма да ме разтревожи!
    Нищо и душата не разтърсва!
    Да се влюби влюбен не ще може!
    В пепелище-огън се не търси!

    Джейни! Зем.
  • Страхотно е! Джейнско Еърско с две думи...
  • "По зажаднялият пулс на дъха ти
    се излях ненаситна и огнена.
    Избуяла от обич пожари посях."

    Оле, колко красиво!!! Прекрасен стих, Джейни! Прегръщам те, мила!
  • Чудесно!Поздрави!
  • "Не те спрях. Онемяла от обич
    слях се с буйните, диви вълни."

    А болката се слива със разкъсани
    тревоги и съмнения. Въпроси
    зададени на ум.И закъсняла дързост
    в премълчани думи през прозореца...

    Красиво е Джейни!



  • !!!
    Много,много е хубаво!
  • Не се спирай пред любовта онемяла,че тъжна после е тя и живее в изгнание,залиняла.Прекрасен стих!Поклон!
Предложения
: ??:??