***

13 мар. 2013 г., 22:33

Поэзия » Другая

444 1 2

Аз не съм свята, а грешна,

като всеки човек на земята.

Нося вяра - утеха,

да се държа на краката.

В битки все се сражавам

някак да оцелея.

Смисъл крехък намирам

за живот да милея.

И през рамо премятам

прашни спомени стари,

мога пак да обичам

скрила в себе си тайни...

тези същите, със които

съм почти нелогична,

но които в сърцето

пазят святата истина.

Свободата е цяла,

щом на две е делима,

щом има кого да погаля,

който ме нарича любима.

И сърцето пулсира

истински за живота,

ако в себе си има

песента на поета.