***
Аз не съм свята, а грешна,
като всеки човек на земята.
Нося вяра - утеха,
да се държа на краката.
В битки все се сражавам
някак да оцелея.
Смисъл крехък намирам
за живот да милея.
И през рамо премятам
прашни спомени стари,
мога пак да обичам
скрила в себе си тайни...
тези същите, със които
съм почти нелогична,
но които в сърцето
пазят святата истина.
Свободата е цяла,
щом на две е делима,
щом има кого да погаля,
който ме нарича любима.
И сърцето пулсира
истински за живота,
ако в себе си има
песента на поета.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
