***

13 mar 2013, 22:33

Poesía » Otra

445 1 2

Аз не съм свята, а грешна,

като всеки човек на земята.

Нося вяра - утеха,

да се държа на краката.

В битки все се сражавам

някак да оцелея.

Смисъл крехък намирам

за живот да милея.

И през рамо премятам

прашни спомени стари,

мога пак да обичам

скрила в себе си тайни...

тези същите, със които

съм почти нелогична,

но които в сърцето

пазят святата истина.

Свободата е цяла,

щом на две е делима,

щом има кого да погаля,

който ме нарича любима.

И сърцето пулсира

истински за живота,

ако в себе си има

песента на поета.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rumiana (Румяна )

2013-03-14T07:26:44+02:00

Много хубаво!Щом има кой да погаля и ме нарича любима!Като,че ли по-нежно звучи
oksimoron (Христов)

2013-03-13T23:41:49+02:00