18 сент. 2007 г., 16:03

* * *

699 0 10

На крайчеца в очите ми, във бялото
една сълза неистово тъгува.
Морето стене. Само чайките събрани
брега докосват и целуват.
Солени са вълните, всяка капка
във синьото се някъде разпръсква.
Големи облаци, ръмеж и вятър,
плажа опустял прегръщат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бубулече, не тъгувай идва красива есен, бяла зима-Коледа , Великден
    и до следващото лято само една крачка - и все е красиво , щом душата ти е красива.с обич
  • Ех, Буболече, и аз тъгувам по лятото!
    Прегръщам те за нежния стих!
  • Благодаря,Ице!
    Знам,ще има и друг път!
  • Чудесен е стиха ти, Сияна!!! Но не тъгувай!!! Ще има още срещи.
    Поздрави!!!
  • Вили,благодаря!
    Петинка,исках да дойда,но просто
    здравословното ми състояние не го позволи и
    страшно много съжалявам за това!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...