byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Sep 18, 2007, 4:03 PM

* * * 

  Poetry
601 0 10

На крайчеца в очите ми, във бялото
една сълза неистово тъгува.
Морето стене. Само чайките събрани
брега докосват и целуват.
Солени са вълните, всяка капка
във синьото се някъде разпръсква.
Големи облаци, ръмеж и вятър,
плажа опустял прегръщат.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бубулече, не тъгувай идва красива есен, бяла зима-Коледа , Великден
    и до следващото лято само една крачка - и все е красиво , щом душата ти е красива.с обич
  • Ех, Буболече, и аз тъгувам по лятото!
    Прегръщам те за нежния стих!
  • Благодаря,Ице!
    Знам,ще има и друг път!
  • Чудесен е стиха ти, Сияна!!! Но не тъгувай!!! Ще има още срещи.
    Поздрави!!!
  • Вили,благодаря!
    Петинка,исках да дойда,но просто
    здравословното ми състояние не го позволи и
    страшно много съжалявам за това!
  • Лятото отново ще се върне!
    Потъгувай ти, но ако беше с нас дошла,
    от Срещата усмивките ни щяха да те топлят,
    тъй както лятото и пясъка, брега...!
    /и изгледа от ресторанта-кораб Мр. Баба!/
    Гушкам те, Сиска!
  • Красиво и образно
  • Да,Деси!Права си!Има тъга и то голяма,но се надявам
    другото лято да е още по-красиво!
    Благодаря,Креми!
  • Тъжно, но хубаво!
  • Усещам тъга по отминаващото лято...!
Random works
: ??:??