Sep 18, 2007, 4:03 PM

* * *

  Poetry
692 0 10

На крайчеца в очите ми, във бялото
една сълза неистово тъгува.
Морето стене. Само чайките събрани
брега докосват и целуват.
Солени са вълните, всяка капка
във синьото се някъде разпръсква.
Големи облаци, ръмеж и вятър,
плажа опустял прегръщат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бубулече, не тъгувай идва красива есен, бяла зима-Коледа , Великден
    и до следващото лято само една крачка - и все е красиво , щом душата ти е красива.с обич
  • Ех, Буболече, и аз тъгувам по лятото!
    Прегръщам те за нежния стих!
  • Благодаря,Ице!
    Знам,ще има и друг път!
  • Чудесен е стиха ти, Сияна!!! Но не тъгувай!!! Ще има още срещи.
    Поздрави!!!
  • Вили,благодаря!
    Петинка,исках да дойда,но просто
    здравословното ми състояние не го позволи и
    страшно много съжалявам за това!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...