17 июл. 2005 г., 22:06

* * *

1.4K 0 5

.                                               Умирайки

Искам в черно да бъда облечена,

искам сълзите да бъдат от кръв,

искам ръцете ми да са ледени,

да късам от устните плът.

Искам да разбия сърцето си,

да нарежа с огледало вените,

да замразя лицето си,

душата ми да лети като птиците.

Искам да плача,

но не искам да гледаш.

Искам да мразя,

но не теб.

Искам да обичам,

но не умея.

Искам в черно да бъда облечена,

искам крака от стъкло

и огън вместо коси.

Искам изгрев в тунела

и слънце, което не спи.

Искам дом в пръстта,

искам свещ да гори в сърцето ти.

Искам обич и след смъртта.

Искам живот, но какво е това?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Спокоино и това ще стане! Иначе стихотворението ти е оригинално и много хубаво... От мен 6
  • Искаш, но няма!
    Живота не дава така-
    трябва си обич голяма,
    от тук, до свършека на света!
  • СУПЕР Е!Много е Яко!Мен лично много ме кефи и на всички които съм им го показвала.
  • Даниела: "Искам живот,но какво е това?" с него имам предвид това,че ние простите хора не можем да разберем за какво ни е даден животът. Много мерси за оценката и се радвам че си го удобрила
  • Наистина разтърсващо. Една човешка болка. Всеки по някакъв начин е стигал до този момент някога. До нежелаенето да живее.
    Просто е невероятно.
    Само "Искам живот, но какво е това?" не ми се връзва на фона на всичкото това желание за умиране. Макар, че е един хубав завършек.
    Мисля да пиша 6

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...