17.07.2005 г., 22:06

* * *

1.4K 0 5

.                                               Умирайки

Искам в черно да бъда облечена,

искам сълзите да бъдат от кръв,

искам ръцете ми да са ледени,

да късам от устните плът.

Искам да разбия сърцето си,

да нарежа с огледало вените,

да замразя лицето си,

душата ми да лети като птиците.

Искам да плача,

но не искам да гледаш.

Искам да мразя,

но не теб.

Искам да обичам,

но не умея.

Искам в черно да бъда облечена,

искам крака от стъкло

и огън вместо коси.

Искам изгрев в тунела

и слънце, което не спи.

Искам дом в пръстта,

искам свещ да гори в сърцето ти.

Искам обич и след смъртта.

Искам живот, но какво е това?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Спокоино и това ще стане! Иначе стихотворението ти е оригинално и много хубаво... От мен 6
  • Искаш, но няма!
    Живота не дава така-
    трябва си обич голяма,
    от тук, до свършека на света!
  • СУПЕР Е!Много е Яко!Мен лично много ме кефи и на всички които съм им го показвала.
  • Даниела: "Искам живот,но какво е това?" с него имам предвид това,че ние простите хора не можем да разберем за какво ни е даден животът. Много мерси за оценката и се радвам че си го удобрила
  • Наистина разтърсващо. Една човешка болка. Всеки по някакъв начин е стигал до този момент някога. До нежелаенето да живее.
    Просто е невероятно.
    Само "Искам живот, но какво е това?" не ми се връзва на фона на всичкото това желание за умиране. Макар, че е един хубав завършек.
    Мисля да пиша 6

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...