17.07.2005 г., 22:06

* * *

1.4K 0 5

.                                               Умирайки

Искам в черно да бъда облечена,

искам сълзите да бъдат от кръв,

искам ръцете ми да са ледени,

да късам от устните плът.

Искам да разбия сърцето си,

да нарежа с огледало вените,

да замразя лицето си,

душата ми да лети като птиците.

Искам да плача,

но не искам да гледаш.

Искам да мразя,

но не теб.

Искам да обичам,

но не умея.

Искам в черно да бъда облечена,

искам крака от стъкло

и огън вместо коси.

Искам изгрев в тунела

и слънце, което не спи.

Искам дом в пръстта,

искам свещ да гори в сърцето ти.

Искам обич и след смъртта.

Искам живот, но какво е това?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Спокоино и това ще стане! Иначе стихотворението ти е оригинално и много хубаво... От мен 6
  • Искаш, но няма!
    Живота не дава така-
    трябва си обич голяма,
    от тук, до свършека на света!
  • СУПЕР Е!Много е Яко!Мен лично много ме кефи и на всички които съм им го показвала.
  • Даниела: "Искам живот,но какво е това?" с него имам предвид това,че ние простите хора не можем да разберем за какво ни е даден животът. Много мерси за оценката и се радвам че си го удобрила
  • Наистина разтърсващо. Една човешка болка. Всеки по някакъв начин е стигал до този момент някога. До нежелаенето да живее.
    Просто е невероятно.
    Само "Искам живот, но какво е това?" не ми се връзва на фона на всичкото това желание за умиране. Макар, че е един хубав завършек.
    Мисля да пиша 6

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...