Jul 17, 2005, 10:06 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 5

.                                               Умирайки

Искам в черно да бъда облечена,

искам сълзите да бъдат от кръв,

искам ръцете ми да са ледени,

да късам от устните плът.

Искам да разбия сърцето си,

да нарежа с огледало вените,

да замразя лицето си,

душата ми да лети като птиците.

Искам да плача,

но не искам да гледаш.

Искам да мразя,

но не теб.

Искам да обичам,

но не умея.

Искам в черно да бъда облечена,

искам крака от стъкло

и огън вместо коси.

Искам изгрев в тунела

и слънце, което не спи.

Искам дом в пръстта,

искам свещ да гори в сърцето ти.

Искам обич и след смъртта.

Искам живот, но какво е това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Спокоино и това ще стане! Иначе стихотворението ти е оригинално и много хубаво... От мен 6
  • Искаш, но няма!
    Живота не дава така-
    трябва си обич голяма,
    от тук, до свършека на света!
  • СУПЕР Е!Много е Яко!Мен лично много ме кефи и на всички които съм им го показвала.
  • Даниела: "Искам живот,но какво е това?" с него имам предвид това,че ние простите хора не можем да разберем за какво ни е даден животът. Много мерси за оценката и се радвам че си го удобрила
  • Наистина разтърсващо. Една човешка болка. Всеки по някакъв начин е стигал до този момент някога. До нежелаенето да живее.
    Просто е невероятно.
    Само "Искам живот, но какво е това?" не ми се връзва на фона на всичкото това желание за умиране. Макар, че е един хубав завършек.
    Мисля да пиша 6

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...